„Силата на любовта, която те кара да преобразиш живота”
„Силата на любовта, която те кара да преобразиш живота”
Разнообразието от случки, което ни готви времето в бездънните си ръкави, ме подтиква да проправям собствени пътеки в лесa, който наричаме живот. Времето минава и сезоните се менят, колкото повече се отдалечаваме от онази начална точка.
Те ни съшиват с немислимите си багри, за да се превърнем в липсващото парче в сърцето на някого. Единствената сила, която може магически да преустрои човека, е любовта. И само времето може да ни покаже колко силна е любовта. И само истинската любов може да праобрази живота ни.
Защо е така? Какво е любовта? Въпроси, на които съм чула толкова разнообразни отговори, но с почти едно и също значение. И все пак за мен най-заинтригуващото и изпълнено с истина сравнение е, че любовта е като навика на пушенето- едни не могат без него, други сменят тютюна прекалено често, трети се отказват напълно, за да си възвърнат загубения вкус. А какво е да си влюбен? Това чувство не може да се опише нито в книга, нито да се чуе в песен или пък да се види във филм. Всеки трябва да го изживее по свой си начин. Да усети силата на тази емоция. Да усети какво може да даде и да отнеме тя. Да усети как животът се променя, когато си влюбен. Да усети на какво си способен, когато си влюбен. Да усети щастието, искрено и чисто, каквото тогава е. Защото любовта дава надежда, дава свобода, дава мечти. Любовта те кара да създаваш, да твориш.
Любовта е трудна и човек почти винаги не е готов за нея, дори и да си мисли другояче. Тя те връхлита и те преобразява, не можеш да избягаш от нея. Отдаваш голяма част от себе си на друго същество, живота ти се променя, ти се променяш, ставаш чуплив, но също и завършен, защото това, което запазваш за себе си са най-хубавите и най-крехки черти от характера ти. В началото любовта си е като болест, изтрива ти трезвата мисъл от главата и те кара да се стресираш за всичко. Това е страхотен период в романтичните връзки, но далеч не е най-хубавото, колкото и да му придават божествени отенъци някакви псевдопоетичние оратори. Когато отмине, коремът ти не се свива на топка, само защото той е докоснал ръката ти, докато гледате филм . И няма да ти треперят краката от някакво неопределено, но страшно силно чувство всеки път като го видиш. И това е безкрайно хубаво и далеч не значи, че чувствата ви са охладнели, защото много хора говорят как когато тази тръпка си отиде, ставало много скучно, но всъщност не е – прекрасно е. Прекрасно е да си напълно на себе си и да знаеш, че много държиш на човека до теб, че го обичаш, че можеш да му се радваш, и да се чувстваш нормално едновременно.
Защото силата на любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока. Но това, което е още по-хубаво и ни дарява силата на любовта е, когато си легнете заедно, прегърнете се, и изпиташ онова чувство на покой и сигурност, в което изобщо няма нужда никой от двама ви да говори, защото и двамата знаете, че другия ЗНАЕ.
Разнообразието от случки, което ни готви времето в бездънните си ръкави, ме подтиква да проправям собствени пътеки в лесa, който наричаме живот. Времето минава и сезоните се менят, колкото повече се отдалечаваме от онази начална точка.
Те ни съшиват с немислимите си багри, за да се превърнем в липсващото парче в сърцето на някого. Единствената сила, която може магически да преустрои човека, е любовта. И само времето може да ни покаже колко силна е любовта. И само истинската любов може да праобрази живота ни.
Защо е така? Какво е любовта? Въпроси, на които съм чула толкова разнообразни отговори, но с почти едно и също значение. И все пак за мен най-заинтригуващото и изпълнено с истина сравнение е, че любовта е като навика на пушенето- едни не могат без него, други сменят тютюна прекалено често, трети се отказват напълно, за да си възвърнат загубения вкус. А какво е да си влюбен? Това чувство не може да се опише нито в книга, нито да се чуе в песен или пък да се види във филм. Всеки трябва да го изживее по свой си начин. Да усети силата на тази емоция. Да усети какво може да даде и да отнеме тя. Да усети как животът се променя, когато си влюбен. Да усети на какво си способен, когато си влюбен. Да усети щастието, искрено и чисто, каквото тогава е. Защото любовта дава надежда, дава свобода, дава мечти. Любовта те кара да създаваш, да твориш.
Любовта е трудна и човек почти винаги не е готов за нея, дори и да си мисли другояче. Тя те връхлита и те преобразява, не можеш да избягаш от нея. Отдаваш голяма част от себе си на друго същество, живота ти се променя, ти се променяш, ставаш чуплив, но също и завършен, защото това, което запазваш за себе си са най-хубавите и най-крехки черти от характера ти. В началото любовта си е като болест, изтрива ти трезвата мисъл от главата и те кара да се стресираш за всичко. Това е страхотен период в романтичните връзки, но далеч не е най-хубавото, колкото и да му придават божествени отенъци някакви псевдопоетичние оратори. Когато отмине, коремът ти не се свива на топка, само защото той е докоснал ръката ти, докато гледате филм . И няма да ти треперят краката от някакво неопределено, но страшно силно чувство всеки път като го видиш. И това е безкрайно хубаво и далеч не значи, че чувствата ви са охладнели, защото много хора говорят как когато тази тръпка си отиде, ставало много скучно, но всъщност не е – прекрасно е. Прекрасно е да си напълно на себе си и да знаеш, че много държиш на човека до теб, че го обичаш, че можеш да му се радваш, и да се чувстваш нормално едновременно.
Защото силата на любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока. Но това, което е още по-хубаво и ни дарява силата на любовта е, когато си легнете заедно, прегърнете се, и изпиташ онова чувство на покой и сигурност, в което изобщо няма нужда никой от двама ви да говори, защото и двамата знаете, че другия ЗНАЕ.